Според ислямската вяра човешките права не са правила, които се променят според времето или управниците. Те са свещени права, дарени на всеки човек от Създателя още по рождение като свещено доверие. Ислямът още преди 14 века провъзгласява равенството на всички хора и тяхната неприкосновеност пред лицето на вечните ценности.
В исляма всеки човек е достоен за уважение само защото е човек. Раса, език, цвят на кожата или социално положение не са причина за превъзходство. Истинското превъзходство е в богобоязливостта, моралната добродетел и чувството за отговорност (такуа).
„Ние наистина удостоихме с почит синовете на Адам…“ (Сура Ал-Исра, 70)
„О, хора! Ние ви създадохме от мъж и жена и ви направихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достойният пред Аллах е най-богобоязливият сред вас…“ (Сура Ал-Худжурат, 13)
Животът е най-свещеният дар, който Аллах е дал на човека. Отнемането на живота на един невинен човек е приравнено на унищожаването на цялото човечество.
„…Който убие човек без той да е убил друг или без да е вършил поквара по земята, е сякаш е убил всички хора. А който спаси един живот, е сякаш е спасил живота на всички хора…“ (Сура Ал-Маида, 32)
Ислямът проявява пълно уважение към свободната воля по отношение на вярата. Никой не може да бъде принуждаван да вярва в дадена религия или да сменя убежденията си.
„Няма принуда в религията…“ (Сура Ал-Бакара, 256)
„Ако твоят Господ беше пожелал, всички на земята щяха да повярват. Нима ти ще принуждаваш хората да станат вярващи?“ (Сура Юнус, 99)
Справедливостта е най-важният стълб на исляма. Дори омразата или враждебността към дадено общество или личност не може да бъде основание за отстъпление от справедливостта. Пред закона силният и слабият са напълно равни.
„О, вярващи! Бъдете твърди в справедливостта пред Аллах, свидетелствайте справедливо. И нека омразата ви към даден народ да не ви подтиква към несправедливост. Бъдете справедливи…“ (Сура Ал-Маида, 8)
Имуществото, собствеността и трудът на всеки индивид, придобити по правомерен (халал) път, са свещени. Никой не може да узурпира правата на другия или да експлоатира неговия труд.
„И не изяждайте имотите си помежду си по неправеден начин…“ (Сура Ал-Бакара, 188)
Подходът на исляма към човешките права има визия, която поставя човека в центъра и има за цел да го защити. Пророкът Мухаммед (с.а.в.) обобщи тези принципи в своята Прощална проповед (Прощалното хадж), като обяви пред целия свят, че животът, имуществото и честта на хората са неприкосновени. Ислямът приема защитата на справедливостта и човешкото достойнство не просто като правно задължение, но и като религиозно богослужение (ибадет).
