Ислямът определя човека като „халиф“ (пазител и попечител) на земята, като му възлага дълбока отговорност спрямо всички останали живи същества във вселената. Въпреки че в съвременния свят понятието „права на животните“ е сравнително ново явление, ислямската традиция още отпреди 14 века определя животните не само като „ресурс“, но и като същества, които заслужават уважение и имат свои права.
В ислямската мисъл животните не са бездушни същества, съществуващи за произволната употреба на хората. Напротив, те, точно като хората, имат свои социални порядки, езици и общностни структури. Свещеният Коран излага тази истина от една много впечатляваща универсална гледна точка.
„Няма нито едно животно, което да ходи по земята, нито птица, която да лети с двете си крила, които да не са общност като вас. Ние не сме пропуснали нищо в Писанието. След това те ще се съберат пред своя Господ.“ (Ен’ам, 38)
Този аят показва, че екологичното равновесие и правата на животните са под божествена гаранция. Нарушаването на правата на едно животно всъщност означава нарушаване на правата на „общност“, създадена от Аллах.
Според исляма всяко същество във вселената има своя собствена връзка със Създателя. Животните също са част от тази духовна екосистема и възхваляват Аллах в съответствие със своята фитра (същност).
„Не виждаш ли как онези, които са в небесата и на земята, и редиците от птици възхваляват Аллах? Всеки от тях знае своята молитва и възхвала. Аллах знае най-добре това, което правят.“ (Нур, 41)
Тази гледна точка призовава мюсюлманите към дълбоко смирение спрямо природата и животните. Птицата, която лети в небесата, или мравката, която ходи по земята, са част от божественото възхвала и само поради това заслужават уважение.
Коранът обръща внимание на ползите, които животните носят на човечеството, като учи, че тази връзка трябва да се основава не на експлоатация, а на благодарност и милосърдие.
„Той е създал и животните. В тях има за вас топлина и много ползи. Част от тях ядете. Има красота (и удоволствие) за вас, когато ги довеждате вечерта и когато ги пускате на свобода сутринта.“ (Нахл, 5-6)
Изразът „красота и удоволствие“ в аятите е доста привлекателен. Животните не са само средства, от които да се възползваме от месото, млякото или силата им; те са също така естетически същества и спътници на човека в този свят. Това съзнание за „повереното“ достига своя връх и в практиките на Пророка Мохамед (с.а.в.). Благовестието за човека, на когото са простени греховете, защото е дал вода на изсъхнало куче, или забраната за лов на животни за удоволствие (спортивният лов), са основните камъни на тази цивилизация на милосърдието.
Ислямът извежда справедливостта от рамките на понятие, валидно само между хората, и я разширява, така че да обхване всички живи същества. Измъчването на животните, принуждаването им да работят над възможностите си, удрянето им по муцуната или превръщането им в мишени са категорично забранени в исляма. Посланието на исляма по отношение на животните е ясно: проявявайте милосърдие към съществата на земята, за да прояви милосърдие към вас и Този, Който е на небето. В тази система от вярвания защитата на мравуняка или проявяването на милосърдие към птица не е просто обикновена добрина, а самото спечелване на благоволението на Създателя.
