В исляма бракът не е само биологична или социална необходимост; той е свещена връзка и форма на поклонение, основана на любов, милосърдие и стремеж към благоволението на Аллах. Свещеният Коран и сунната на пророка Мухаммад (мир нему) описват тази връзка като пристан на спокойствие в този свят и мост към щастието в отвъдния.
„И сред Неговите знамения е това, че Той създаде за вас съпруги измежду вас самите, за да намирате спокойствие при тях, и постави между вас обич и милост. Наистина в това има знамения за хората, които размишляват.“ (Сура Ар-Рум, 21)
Ислямът не разглежда мъжа и жената като съперници, а като две същества, които се допълват, закрилят и разкрасяват взаимно. В брака основни принципи са справедливостта, уважението и доброто отношение.
„…Те са одежда за вас, а вие сте одежда за тях…“ (Сура Ал-Бакара, 187)
(Този айет показва, че съпрузите трябва да прикриват недостатъците си един на друг, да се защитават взаимно от трудностите на света и да бъдат украшение един за друг.)
Ислямът възлага определени отговорности както на мъжа, така и на жената за запазването на семейния мир. Задължение на мъжа е да осигурява препитание по позволен начин и да бъде закрилник на семейството, а задължение на жената е да поддържа спокойствието и реда в дома. Най-важното правило за двамата е „доброто съжителство“.
Мъжът трябва да бъде любезен, разбиращ и щедър към съпругата си. Ислямът категорично забранява насилието и унижението спрямо жената.
Свещен Коран: „…Отнасяйте се към тях по добър и благоприличен начин…“ (Сура Ан-Ниса, 19)
Хадис: „Най-добрите сред вас са тези, които са най-добри към своите съпруги. А аз съм най-добрият към своите съпруги сред вас.“ (Тирмизи)
Жената от своя страна спазва правата на съпруга си и пази честта на семейството и неприкосновеността на дома.
Хадис: „Светът е благо за ползване, а най-доброто благо в този свят е праведната жена.“ (Муслим)
Една от най-красивите последици от брака е раждането на деца. В исляма детето е свещено поверение от Аллах към родителите. Да го възпитат с добър нрав е инвестиция както за обществото, така и за отвъдния живот.
„Господи наш! Дари ни съпруги и потомство, които да бъдат радост за очите ни, и ни направи водачи на богобоязливите.“ (Сура Ал-Фуркан, 74)
„Никой баща не може да остави на детето си по-ценно наследство от доброто възпитание.“ (Тирмизи)
В исляма семейството е като малка джамия и спокойно убежище. Когато любовта, уважението, търпението и стремежът към благоволението на Аллах са основа на дома, той се превръща в кътче от Рая още в този свят и води съпрузите към вечна благодат в отвъдния живот. Както е казал Пратеника на Аллах (мир нему), дори погледът на съпрузите един към друг с любов се счита за милостиня и поклонение.