Ибадет означава „покорство, подчиняване, поклонение, смирение, обожествяване“. Като религиозен термин обаче; „Съзнателно покорство, което носи награда и изразява уважение и близост към Аллах, в зависимост от делото и намерението“. Ибадет на Аллах; е върховното покорство и уважение към Него. В Корана е посочено, че хората са създадени за да поклоняват Аллах (Зарият, 51/56), и че всички пророци са призовавали хората към поклонение на Аллах (Ал-Бакарa, 2/83).
В Корана понятието „ибадет“ се използва в смисъл на: таухид (Ен-Ниса, 4/36), покорство (Ал-Бакара, 2/172), молитва (Ал-Мюмин, 40/60), поклонение (Ал-Фатиха, 1/5), вяра и добри дела (Ен-Ниса, 4/172-173), възпяване и поклонение пред Аллах (Ел-А’раф, 7/206), познаване и осъзнаване на Аллах (Ез-Зарият, 51/56). Въз основа на тези значения, ибадет в широк смисъл означава спазване на заповедите и забраните на Исляма и спазване на границите, поставени от Аллах.
За да бъде едно действие ибадет, е необходимо в човека да има вяра, намерение и искреност. Ибадетът трябва да бъде извършван с намерението да се угоди на Аллах и да отговаря на изискванията на Исляма.
Практически, ибадетите могат да бъдат разделени в четири основни категории: а) Вяра, искреност, намерение, размишление, познание, търпение, благочестие и подобни духовни ибадети.
б) Молитва, пост, зикр (споменаване на Аллах с езика), молитва, добри отношения с родителите, добро отношение към хората и поддържане на роднински връзки (сила-и-рахим) като физически ибадети.
в) Зекат, милостиня, помощ на близки и бедни, разходи в името на Аллах и подобни финансови и материални ибадети.
г) Пътуване до Мека за хадж, джихад и други ибадети, които изискват както материални средства, така и физическо усилие.