Една от най-обсъжданите теми за исляма в световен мащаб е положението на жената в обществото. В съвременните дискусии често се твърди, че ислямът оставя жените на заден план. Голяма част от тези оценки обаче произтичат не от основните източници на исляма, а от исторически практики или местни култури, които се приписват на религията. За да се оцени правилно една религия, е необходимо да се разгледат нейните основни текстове. Когато става дума за исляма, тези източници са Коранът и ученията на пророка Мухаммад. Когато тези текстове се изследват, се вижда, че подходът на исляма към жените често е доста различен от представяната в общественото пространство представа.
В Арабия през VII век, когато се появява ислямът, социалният статус на жените е бил доста ограничен. Жените често не са имали право на наследство, не им е била признавана икономическа независимост, а брачните отношения понякога са съдържали сериозни несправедливости. В тази среда Коранът въвежда правила, които уреждат правния статут на жените. Всъщност Коранът ясно заявява, че жените имат дял от наследството: „За мъжете има дял от онова, което оставят родителите и близките, и за жените има дял от онова, което оставят родителите и близките“ (Ан-Ниса 4:7). Като се има предвид социалната структура на онова време, тази разпоредба представлява важна правна промяна.
Според Корана жената и мъжът са създадени от един и същи източник по отношение на човешката стойност. „О, хора! Бойте се от вашия Господ, Който ви сътвори от една душа и от нея сътвори нейната половинка“ (Ан-Ниса 4:1). Този стих показва, че онтологичната стойност на човека не се променя според пола. В исляма превъзходството не е свързано с пола, а с морала и отговорността. Коранът изразява този принцип така: „Най-почитаният от вас пред Аллах е най-богобоязливият сред вас“ (Ал-Худжурат 49:13).
В разбирането на исляма за човека мъжът и жената са равни по отношение на духовната отговорност. В Корана вярващите мъже и жени често се споменават заедно: „Вярващите мъже и вярващите жени са приятели едни на други – повеляват доброто и възпират от злото“ (Ат-Тауба 9:71). В друг стих се посочва, че вярващите мъже и жени ще получат една и съща духовна награда: „Аллах обеща на вярващите мъже и вярващите жени градини, под които текат реки“ (Ат-Тауба 9:72). Този подход показва, че религиозните задължения и духовните ценности не са ограничени от пола.
По отношение на брака Коранът подчертава принципа на взаимната отговорност и уважение. Коранът описва съпрузите като източник на защита и сигурност един за друг: „Те са одежда за вас и вие сте одежда за тях“ (Ал-Бакара 2:187). Този израз показва, че бракът се основава не на отношения на власт, а на взаимно доверие и близост. Освен това Коранът придава голямо значение на принципа на справедливостта в брака и предупреждава относно многоженството: „Ако се страхувате, че няма да бъдете справедливи, тогава се оженете само за една“ (Ан-Ниса 4:3).
Относно мястото на жената в обществото Коранът не възлага моралната отговорност само на жените. Принципът на скромност и морално поведение първо се отправя към мъжете: „Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си“ (Ан-Нур 24:30). След това същият принцип се изразява и за жените (Ан-Нур 24:31). Този подход показва, че моралната отговорност е обществен принцип.
Ученията на пророка Мухаммад също ясно подчертават доброто отношение към жените. Пророкът е казал: „Най-добрият от вас е този, който се отнася най-добре към съпругата си.“ В друг хадис той съветва хората да бъдат милостиви към жените и особено подчертава необходимостта да се защитават техните права. В ислямската традиция мястото на майката също е изключително почитано. Когато пророка Мухаммад бил попитан към кого човек трябва да проявява най-голяма добрина, той три пъти отговорил „към майка си“, а след това казал „към баща си“. Това предание показва колко високо се оценяват усилията и жертвоготовността в семейството.
В ранния период на исляма жените са играли активна роля не само в семейството, но и в обществения живот. Хадиджа е била успешен търговец и е осигурила важна икономическа подкрепа в първите години на исляма. Айша пък се смята за един от най-важните източници на знания в областта на хадисите и ислямското право. Тези примери показват, че в ранната ислямска общност жените са могли активно да участват в образованието и производството на знания.
Днес някои ограничения спрямо жените, които се наблюдават в определени мюсюлмански общества, често произтичат не от основните учения на религията, а от исторически интерпретации или местни традиции. Когато се разгледат принципите, изложени в Корана, жената е представена като личност, която е равна на мъжа по човешка стойност, има икономически права, носи духовна отговорност и може да допринася за обществения живот.
В заключение, основните източници на исляма представят рамка, която цели да защитава достойнството и правата на жените. Когато се разгледат Коранът и ученията на пророка Мухаммад, се вижда, че жените не са обезценени, а напротив – притежават силен статут по отношение на човешкото достойнство, уважаваното място в семейството и обществената отговорност. За да се оцени правилно въпросът за жената в исляма, е необходимо да се прави разлика между принципите, изложени в религиозните текстове, и практиките, възникнали в различни общества през историята. Когато се направи това разграничение, става ясно, че разбирането на исляма за жената често е много по-всеобхватно и балансирано, отколкото се предполага.