Целият свят, създателят, собственикът и владетелят на вселената, Аллах, е поставил човека в тази част от безкрайния свят, наречен Земя, и го е натоварил с определена отговорност. Той му дал силата да знае, да разсъждава и да разбира, способността да различава между добро и зло, да избира и да използва своята воля. Той му дал правото на управление. Кратко казано, Той му е дал свобода и го е изпратил на Земята като свой заместник.
В този свят има две основни страни, които човек може да избира свободно: страната на истината и страната на лъжата. Страната на истината представлява пътя на Аллах, а страната на лъжата представлява пътя на Шейтан. Аллах Всевишния е изпратил на хората божествени послания и избрал от тях свои пратеници, които да им покажат как да намерят правилния път, като им предават тези послания и ги живеят. Ако човек избере първия път, ще намери мир и спокойствие в този свят и ще достигне вечния рай в отвъдния живот. Но ако избере пътя на Шейтан, ще изпита трудности и страдания в този свят и ще бъде наказан с вечен ад в отвъдния свят, където ще царува безпокойство и нещастие. Изборът на човек в полза на Аллах се нарича Ислям.
Създателят на Вселената постави човека на Земята с това наставление. Той дал заповеди на първите хора (Пророк Адам и Хава) относно това как да живеят на Земята. Тези първи хора не били изпратени в тъмнината на невежеството и неразбирането. Напротив, те били изпратени на Земята с познание. Те познавали някои истини и научили правилата на живота. Техният начин на живот бил подчинен на Аллах, тоест Ислям. Те дали на своите деца заповедта да бъдат “мюсюлмани”, тоест покорни на Аллах.
Насладата от Ислям идва от два основни източника през всяка епоха. Първият източник е словото на Аллах, а вторият източник са Неговите пратеници (мир на тях). Тези пратеници не били изпратени само да предават словото на Аллах, да обясняват Неговите заповеди и да ги разкриват, но също така били натоварени с мисията да покажат как да се прилагат тези заповеди и как да бъдат пример за другите. Първият пророк, изпратен от Аллах на Земята, бил Пророк Адам, а последният пророк е Пророк Мухамед.
Пророците, споменати в Корана, са следните:
- Пророк Адам (а.с.)
- Пророк Идрис (а.с.)
- Пророк Нух (а.с.)
- Пророк Худ (а.с.)
- Пророк Салих (а.с.)
- Пророк Ибрахим (а.с.)
- Пророк Исмаил (а.с.)
- Пророк Лут (а.с.)
- Пророк Исхак (а.с.)
- Пророк Якуб (а.с.)
- Пророк Юсуф (а.с.)
- Пророк Айуб (а.с.)
- Пророк Шуайб (а.с.)
- Пророк Муса (а.с.)
- Пророк Харун (а.с.)
- Пророк Давуд (а.с.)
- Пророк Сюлейман (а.с.)
- Пророк Зулкъфил (а.с.)
- Пророк Иляс (а.с.)
- Пророк Елиса (а.с.)
- Пророк Юнус (а.с.)
- Пророк Зекерия (а.с.)
- Пророк Яхя (а.с.)
- Пророк Иса (а.с.)
- Пророк Мухамед (с.а.в.)
Освен тях, имената на Пророк Узейр, Пророк Локман и Пророк Зулкарнейн също се споменават, но не е известно дали те били пророци.
Пророките също така били натоварени с отговорността да следят и коригират човешките действия и обществото, като се стремят да отстранят недостатъците на човешкия живот. Тези две съставни части — духовното ръководство и социалната корекция — са толкова взаимосвързани, че ако ги разделим, не можем да разберем истинския смисъл на религията и няма да намерим правилния път. Ако отделите Корана от Посланика на Аллах, не може да стигнете до никакъв резултат.
Както в миналото, така и в наше време, човек може да получи божествената благодат на Ислям чрез същите два източника. Първият източник е словото на Аллах, което вече е запазено само в Корана, а вторият източник е сирата на Пророка, която е запазена в живота на Пророк Мухамед (с.а.в.) и неговите хадиси.
Както винаги, днес човек може да разбере Ислям само чрез разбирането на Корана и Пророк Мухамед, а чрез Пророка да осъзнае същността на Корана. Този, който успее да разбере и двата източника чрез взаимната им помощ, той ще е разбрал Ислям. В противен случай не може да бъде разбрана религията, нито може да бъде открит правилният път.
Задълженията на Корана и Пророк Мухамед (с.а.в.) са еднакви, тъй като и двата имат една и съща цел. За да разберем истински смисъла на Корана и живота на Пророка, това зависи от степента, до която разбираме тяхната мисия и цел. Ако забравим тази истина, Корана ще бъде просто сбор от думи, а сирата на Пророка ще бъде само една биография и поредица от събития.
Източник: Мевдуди, История на борбата за Тавхид и животът на Пророка Мухамед