Джихад
Джихад, произлизащ от арабския корен “chd/cehd”, означава стремеж, усилие, борба. В религиозен контекст джихад се разбира като борба срещу врага, нечистите сили като дявола и неправдата, както и срещу собственото “нефс” (его) чрез търпение, както в материален, така и в духовен аспект. С други думи, джихад обхваща както духовната борба с нефа (голям/духовен джихад), така и физическата борба срещу врага (малък/материален джихад).
Както може да се разбере от дефиницията на понятието, джихадът не само че означава борбата на мюсюлманина с врага, но и неуморната му борба със своето “нефс” за да остане човек въпреки всички коварства и хитрости на Иблис. Ако човек не спечели тази вътрешна битка, тогава джихадът, който води на бойното поле, също ще бъде в опасност. В тези случаи целта на излизането на бойното поле заради Аллах е да се избегне рискът борбата да се превърне в начин за постигане на слава, популярност и плячка. Тогава джихадът, който трябва да има за цел “да запази човечността на човека и да му даде живот”, може да се превърне в средство за вземане на животи и придобиване на богатство.
Историята на войната е толкова стара, колкото историята на човечеството. Въпреки това, логиката на войната в Ислям е съвсем различна от логиката на войните в други религии и идеологии. Ислямът води война не за да пороби, а за да установи справедливост. Ислям не се бори за да натрупва богатство, завладява територии, управлява хора, демонстрира величие, убива, прави хора роби, грабва богатства, създава колонии или отмъщава. Когато Пророкът Мухаммед предава знамето на Тебукската експедиция на Али (р.а.), той казва: „О, Али! Когато се сражаваш с евреите, уведоми ги за техните права. Ако чрез твоите ръце един от тях бъде ръководен, това е по-добре от червените камили (червени кервани).” Това е изключително важно за разбирането на значението, което Ислям придава на войната: тя не е инструмент за икономическа, социална или политическа хегемония, а е последна мярка за установяване на мирна и справедлива среда за човека, където той може да живее човешки. Пророкът Мухаммед (с.а.в.) е описал този свят с думите: „Светът, в който жена може да пътува сама от Мека до Кадисия без да бъде нападната”, като това описание е било утопия в тогавашния свят, а днес би било мечта за много хора. Всяко усилие, предприето за осъществяването на тази мечта и за разпространението й по света, попада в обхвата на джихада и получава значение и стойност в зависимост от това доколко е посветен животът на тази цел. За един вярващ, животът е съставен от вяра и джихад.
Коранът използва понятието джихад и война като „борба за Аллаховото дело“ (fî sebîlillâh). Следователно всяка форма на борба, която излиза извън волята на Аллах, не е джихад, както е предписано в Ислям. Мюсюлманите са задължени да се отнасят добронамерено към неверниците, които не водят война срещу тях и не им причиняват несправедливости. Също така им се напомня, че самото неверие не е достатъчно основание за война. „Що се отнася до неверниците, които не водят война с вас заради вашата вяра и не ви прогонват от домовете ви, Аллах не ви забранява да бъдете добри към тях и да проявявате към тях справедливост. Защото Аллах обича праведните.“ (Ал-Мумтехан, 60) „Борете се за Аллаховото дело срещу тези, които се борят с вас, но не нападайте без причина. Аллах не обича тези, които преминават границата.“ (Ал-Бакара, 190) „Борете се с тях, докато не се премахне насилието (натиск и несправедливост) и до момента, в който религията и подчинението бъдат само за Аллах. Ако те престанат да отричат и нападат, тогава знайте, че няма враждебност към никого освен към насилниците.“ (Ал-Бакара, 193) Заповедта за война „докато не се премахне насилието“ има за цел не само да освободи мюсюлманите от насилието на многобожниците, но и да защити човешките права за свобода на вярата и съвестта. Ако такава опасност не съществува, тогава няма и война. Пророкът (с.а.в.) казва: „Не пожелавайте да срещнете врага, но молете Аллах за защита. Ако се срещнете с тях, бъдете търпеливи и знайте, че райът е под сенките на мечовете.“ Тези думи са важен акцент, който показва, че Ислям поставя мира в центъра, а не войната.